Шопи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шопите са етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия (Поморавието и Западните покрайнини) и в Североизточна Република Македония (Кумановско и Паланечко). В Сърбия и Република Македония някои от шопите имат сръбско и македонско национално съзнание. Областта, която населяват шопите се нарича Шоплук или Шоплък, понякога Шопско. Шоплукът няма ясно определени по географски път граници и се дефинира според наличието или отсъствието на съзнание за принадлежност към общността на шопите. Според различни изследователи шопите водят своя произход от разселени по тези земи съюзни племена, особено по време на Втората българска държава. Най-често се правят връзки с печенеги или с кумани, но нито една теория до днес не е била убедително доказана.

Съдържание [скриване] 1 Етнографски граници 1.1 Голям Шоплук 1.2 Малък Шоплук 2 Названия и самоназвания 3 Говор 4 Опити за обособяване 5 Фолклор 6 Външни препратки

 

Етнографски граници [редактиране]

Етнографите делят общността Голям и Малък Шоплук, според други общността се разделя на Бял и Черен Шоплук.

 

Голям Шоплук [редактиране]

Големият Шоплук обхваща земите на запад от долното течение на Искър, продължава на юг през Ботевградско, обхваща от югоизток Софийското поле, Ихтиманско, Самоковско, Дупнишко, Кюстендилско, след което преминава в Република Македония и обхваща Паланечко и Кумановско, после се отправя на север по река Южна Морава към Сърбия и обхваща Вранско, Лесковско, Пиротско, Нишко (Поморавието), Гургусовско, Зайчарско (Тимошко) и свършва при Видин на река Дунав.

В този район етнографите очертават по-малък Шоплук, често наричан и "Същински Шоплук".

 

Малък Шоплук [редактиране]

Малкият Шоплук обхваща Софийското поле, Елинпелинско, Самоковско, Свогенско, Годечко, Сливнишко, Царибродско, Трънско, Брезнишко, Пернишко и Радомирско. Малкият Шоплук се характеризира със всички черти, които в по-голяма или в по-малка степен са налице и в големия.

 

Названия и самоназвания [редактиране]

В различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле — полянци, в Трън и околията — знеполци, в Пернишко и Брезнишко — граовци, в Радомирско — мрачани, в Поморавието — нишавци, от двете страни на Стара планина — торлаци, в Северозападна Република Македония — шаренодрешковци.

Българите, живеещи извън София, често наричат софиянците шопи, въпреки че поради засилената урбанизация и вътрешна миграция, днес шопите са малка част от жителите на столицата и обикновено населяват нейната периферия - Елин Пелин и района, Костинброд и района, Владая, Мусачево, Бусманци и кварталите Симеоново, Драгалевци и Бояна.

 

Говор [редактиране]

В рамките на шопската етнографска група се говорят няколко различни диалекта на българския език. Всички те са част от западните български говори, като в западната част на Шоплука те са част от преходните говори, а в източната - на югозападните говори:

• Северозападни говори
  • Преходни говори
    • трънски говор (Трън)
    • брезнишки говор (областта Граово)
    • западнобелоградчишки говор (на север, запад и югозапад от Белоградчик, преселници между Лом и Видин)
    • годечки говор (Годеч)
    • царибродски говор (Цариброд, Пирот)
    • говорите при Куманово, Крива паланка, Кратово и Злетово, в македонската диалектология тези говори се наричат „северни говори“
    • тетовски говор (Тетово, Гостивар)
    • косовско-моравски (призренско-южноморавски) говор (нашински (Гора), Средска Жупа, Поморавие)
    • тимошко-моравски говор (Тимошко)
• Югозападни говори
  • Северна група югозападни говори
    • ботевградски говор (Ботевградско и Етрополско поле)
    • врачански говор (Враца)
    • софийски говор (в Софийско поле на запад от р. Искър)
    • елинпелински говор (в Софийско поле на изток от р. Искър)
    • ихтимански говор (Ихтиманско поле, по река Марица стига до Пазарджик)
    • самоковски говор (Самоков)
  • Централна група югозападни говори
    • дупнишки говор (Дупница)
    • кюстендилски говор (Кюстендилско поле)

 

Опити за обособяване [редактиране]

Независимо от националното съзнание на шопите в България, Сърбия и Република Македония, те представляват една обща етнорегионална група с еднакъв песенен и танцов фолклор.

Шопите в Сърбия са подложени на силна сърбизация и дори има опити за отделянето им в отделна народност. Обявявани са от централната власт за шопско или торлашко малцинство. В Цариброд на сцената на местното читалище се изнасят театрални представления на "шопски език" - всъщност на сърбизиран вариант на местния диалект.

 

Фолклор [редактиране]

Трудният характер и диалектът (шопско-граовски говор) на този тип българи си е намерил място в прекрасния фолклор, който е създал. Най-бързото хоро на Балканите е засечено в Област София. При все на всичко шопът се е научил да танцува уникално. Хем бързо, хем с някакво странно "натрисане" което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. В песните трудно можеш да намериш история с тъжен край, повечето песни са оптимистични с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената "Марковска" мелодия. Има десетки песни с различен текст, но се една и съща мелодия — Марковската. Примери за такива песни "Жалба пише, жална България", "Море запали се Янина планина", "С кол е баба врата запиняла", "Марко коси трева детелина" и много други. В шопската фолклорна област много добре се е запазило народното двугласно пеене. Дори в днешната Бистрица — селище в полите на Витоша планина до гр.София, още се пее тригласно. Самата група от жени, нарекли се "Бистришките баби", е донесла на страната ни много успехи. Тригласното пеене на бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.

"От Витоша по-високо нема, от Искъро по-длибоко нема, от София по-големо нема, от шопо по-арен и убав човек нема." "Дръж се земьо - шоп те гази!"