Първи срещу масовия убиец се хвърля Исмет Адемов. Той е от търговищкото село Презвитер Козма, студент втори курс българска филология. Схватката му с Бранимир става в коридора до стая 106. При нея Исмет е прострелян в десния крак и наръган три пъти с нож в гърба и хълбоците.
Три дни студентът лежи в безсъзнание в реанимацията и никой от лекарите не знае кой е той. Състудентите го търсят дори в моргите. Когато идва в съзнание, го оперират 6 часа.
Лично Тодор Живков се интересува от състоянието на Адемов. Разбира, че в САЩ разработват нов антибиотик - кефлин. Една опаковка от него струва 15 000 долара. Живков обаче нарежда на посланика ни във Вашингтон веднага да прати лекарството. То наистина върши чудо и състоянието на Исмет се подобрява. Едва тогава лекарите се заемат с десния крак, чиято бедрена кост е надробена от куршум.
По-късно Държавният съвет издава указ и награждава Исмет Адемов с орден "За гражданска доблест и заслуги". Дават му и спестовна книжка за 2000 лв. Няколко месеца по-късно семейството му е изселено в Турция.
Къде е и какво прави Исмет Адемов днес?
Казва се Исмет Север. Макар и само на 57 г. е пенсионер и живее в София със сина си Ерсин, който има строителна фирма. Често прескача до Истанбул, където с брат си вдигнали пететажна къща. А онзи куршум е още в бедрото на десния му крак и при летищните контроли все му се налага да обяснява защо пищи скенерът.
Исмет Север е един наистана успял човек. До това обаче стига след много трудности и перипетии.
В края на 1977 г. се дипломира, но вместо да осъществи мечтата си и да стане журналист, семейството му е изселено в Турция. Тогава още няма възродителен процес, но според една спогод
